За Шоколада

В света има много места, които се водят официално или неофициално за столици на шоколада. Сега ще ви представим някои от тях.

Белгия

Белгия е една от "шоколадовите страни". Там се намират 12 шоколадови фабрики, 16 музеи на шоколада и 2000 маркови магазини за шоколад. На година средно произвеждат 172 хиляди тона шоколад. Първият белгийски шоколад е произведен в малкия град Брюж.

В много ресторанти се представят специални менюта, съдържащи шоколадови изделия, чиито създатели не признават границите на въображението. Той служи не само за десерт, но и като част от пастети и сосове.

Всяка година се провежда фестивал на шоколада, по време на които по улиците се движат фонтани от шоколад, а сладкарите съревновават своето майсторство. Вкусните остатъци се изяждат от публиката. На този фестивал се представят специфични шоколадови бонбони със стриди и чесън. Презентира се и шоколадът като част от козметиката.

Ако решите да посетите тукашните забележителности, непременно трябва да видите музея на какаото и шоколада. Тук може да научите всичко за какаовите зърна и подробности около историята на шоколада.


Швейцария
Тя е една от водещите страни в производството на шоколад. Според проучвания всеки швейцарец е изял средно по 12 килограма шоколад за изминалата година.

Главен град в производството на шоколад е Цюрих, където се произвеждат лакомствата на едни от най-известните марки шоколад.

Забележителности са Шоколадовият музей и железопътната гара Монтрьо, където се управлява специален „шоколадов влак“, а пътниците са обслужвани с вкусни шоколадови сладкиши.

 
Германия
За столица на немския шоколад се смята град Кьолн, известен с производството на шоколад от 1839 г.

На полуостров Рейнаухафен се намира шоколадов музей във формата на кораб. Неговите експонати отразяват историята на шоколада - от маите и ацтеките до наши дни. Има миниатюрна фабрика, която демонстрира процеса на производство.


Един необикновен празник на 7 юли обединява народите на нашия континент – Европейският ден на шоколада.

Честват го на тази дата, защото се смята, че точно тогава през 1550 г. от Америка в Испания е доставена първата партида какаови зърна.

Векове по-късно Европа вече е осеяна от най-удивителните музеи в света -  шоколадовите. Само в Белгия те вече са 16. Съпрузите Ван Велде са създатели на може би най-прочутия – в Брюж, както и на още два: в Париж и Прага.  Всички те носят името „Чоко стори“.


ПАРИЖКАТА ИМ ВЕРСИЯ Е РАЗПОЛОЖЕНА НА БУЛЕВАРД „БОН НУВЕЛ“
и разказва подробно за 4000-те години, през които хората обработват какаови зърна. Най-младият музей пък се намира в Прага и е основан от художника Владимир Чех. За разлика от „Чоко стори“ тук посетителите се изкушават не само да хапват, но и да... рисуват с шоколад. В красивото испанско градче Вилахойоса, известно като „Шоколадовия град“ заради производството на пралините „Valor”, също предлагат на гостите си атракции в местния шоколадов музей. В Барселона обаче, за да се видят те, трябва да се отиде почти извън града в бивш женски манастир, превърнат сега в шоколадова приказка.


Интересни преживявания чакат поклонниците на вкусното лакомство и в Байон, Франция. Тук го произвеждат повече от 350 години, но само преди десетилетие създават престижна Академия и музей на шоколада. И в него, както и в „Heindl“ във Виена, поднасят интересни подробности за изработката на различните видове шоколад. Впрочем така е и в музеите в Москва, Брюксел, Кимслано и Лугано в Швейцария, и на почти всички подобни култови места в Европа.

Време е обаче
ДА НАДНИКНЕМ ЗАЕДНО В НАЙ-ИНТЕРЕСНИТЕ ОТ ТЯХ
- „Чоко стори“ в Брюж. сн. Brugge  Малкото градче има славата на белгийската столица на шоколада – все пак именно тук преди много години никому неизвестен аптекар, опитвайки се да създаде ново лекарство срещу кашлица, измайсторява... натуралния шоколад. А в началото на XX век, за да угодят на херцог Плези-Пралин, местните сладкари смесват шоколада с орехови ядки и получават... любимите ни днес пралини.
В Брюж всяка години се провежда фестивал на шоколада и докато трае той, на улиците са разположени истински шоколадови фонтани, а шоколадиерите впрягат фантазията и уменията си, за да измислят невиждани творения. След края на фестивала, каквото от тях не е изядено, отива в музея, който е разположен в средновековния замък „Castle of Harze“. Първият му етаж ще ви пренесе в миналото – във времената, когато маите и ацтеките, смесвайки какао, вода и подправки, приготвяли церемониалната напитка.

Тя наистина била горчива, но
ПЪРВАТА СТЪПКА КЪМ ИЗОБРЕТЯВАНЕТО НА ПРИКАЗНОТО ЛАКОМСТВО  
била направена. От по-нататъшната си разходка по етажите на „Чоко стори“ ще научите как какаовите зърна се превръщат в шоколад и колко всъщност е полезен той не само заради белтъчините, витамините и минералите, но и заради безценния теобромин, който спасява от меланхолия и мрачни настроения. Впрочем веднага може да проверите това твърдение в бара на музея – там ви чакат 44 различни по вкус шоколадови коктейла. В магазина до него пък продават за спомен късче шоколадово чудо – от изкуствено състарени фигурки до шоколадово лакомство за кучета.

ИСКАТЕ ЛИ ДА ВИДИТЕ СТАРИННИТЕ МАШИНИ,
с които през 1828 г. от зърната се изцежда какаовото масло, трябва да посетите музея на шоколада Имхоф-Щолверк в Кьолн. Както правилно се досещате, в названието му фигурират две фамилии. Франц Щолверк е основателят на компанията, която бързо се превръща в най-големия производител и износител на шоколад в Германия. Наследникът Хенрих се оказва талантлив изобретател, който въвежда куп новости в производството. Но истински разцвет фирмата придобива през 1971 г. благодарение на Ханс Имхоф, който пораства край шоколадовата фабрика и от дете мечтае да създаде музей на шоколада. Когато през 1993 г. той най-после става реалност, в него се включва дори екзотична зимна градина с какаови храсти. На един от етажите са разположени и образци на всички съставки на шоколада, но най-интересно е в залата с машините. Тук могат да се видят пресите, от които след нагряване до 90 градуса и налягане от 900 бара изтича златистожълтото какаово масло. Друга машина с пет валяка смесва всички съставки и ги валцува. Процесът на обработка завършва с конширането, в резултат на което се постигат оптималните характеристики на шоколада. Идеята принадлежи на прочутия швейцарски сладкар  Рудолф Линд, авторът на едноименния шоколад. Впрочем точно „Линд“ се произвежда днес в музея.


Интересното, което още може да се види тук, е не само как се правят бонбони и шоколадови фигурки – със или без плънка, но и старинните сервизи за горещ шоколад от сребро и фин порцелан, както и образци от опаковките на най-известните марки шоколад.


...Всъщност дори да не отидете до някой от тези уникални музеи, нищо не пречи да възславите датата 7 юли, като си доставите удоволствието да хапнете блокче шоколад или просто сами си приготвите едно малко домашно шоколадово вълшебство.